Празниците носят радост, емоции, незабравими преживявания. Дълго ги чакаме не само заради коледните и новогодишните традиции, събирания, подаръци, в една или друга степен са и възможност за почивка. Нерядко обаче тези така хубави дни са свързани и с повече напрежение, празни очаквания и вместо да отморим пълноценно, по-скоро се отпускаме и влизането в ежедневния ритъм става сериозно предизвикателство.
Все по-често се говори за депресия след празничния сезон. Статистики отчитат по-висока честота на депресивните епизоди сред страдащи от афективни разстройства, макар и някои клинични проучвания да не потвърждават това. Причината за промяната в настроението, самочувствието, мотивацията за работа и т.н. са комплексни. Обикновено не става въпрос за сериозен психически проблем, що се касае до нежелание за връщане към ежедневните задължения, ранното ставане, особено в студените тъмни утрини, необходимостта от възстановяваща диета или раздяла с близките хора. В подобни случаи утехата се крие в цялостна пренагласа към предстоящите работни дни, планове за комбинирането им с развлечения, правилно и постижимо разпределение на задълженията, но и повече оптимизъм и приемане на неизбежните предизвикателства с лека ръка. В крайна сметка стресът е този, който ни съсипва днес. Ако се научим да се борим с него и да се впечатляваме от неудачите в рамките на допустимото, животът ни със сигурност ще бъде по-лесен.
По-трудно е да се справят с депресията през празничните дни и след тях тези от нас, които са далеч от близките си поради една или друга причина, тези, които са загубили любим човек, тези, които остават сами в дните, отредени наистина за семейството. Тогава подкрепата на околните може да бъде най-силното лекарство срещу депресията. Отново играят роля и нагласата, типът личност, склонността да пренасочват вниманието си към създаването на подходяща атмосфера или пък да се ангажират с работа.
Понякога депресията не е просто унилост и демотивираност. Неусетно те могат да прераснат в афективно разстройство, когато са необходими професионална психологическа, но и медикаментозна помощ. Симптомите на депресията като нозологична единица се изразяват в загуба на интерес към нормални дейности, дори такива, които преди са доставяли удоволствие, чувство на тъга и безнадеждност, нерешителност, изблици на плач без обяснима причина, смущения в съня и способността за концентриране, чувствителна промяна в телесната маса, лесна уморяемост, соматични оплаквания без установима генеза, чувство за излишно присъствие и мисли за посягане над живота. Симптомите при едни могат да са очевидни, при други да се изявят само отчасти. Причината за депресията все още се изяснява, макар и да има достатъчно събрани данни, че в основата й стоят някои генетични особености, както и промени в баланса на невротрансмитери в мозъка. Повод за изявата може да бъде травмиращ момент в живота.
Чувство на тъга е изпитвал всеки, но то отминава. При депресията това продължава с месеци, дори години. Разпознаването й, навременното търсене на помощ от специалист, лечението й са важни за подобряване качеството на живота и предотвратяване на сериозни последствия.
Макар и като ефективно разстройство депресията да е значително разпространена, по-скоро през предстоящите работни дни ще се сблъскаме с неохотата, с която ще влизаме в ритъм. Как всеки ще намери точния път да се справи с проблемите си, е индивидуална задача, но оптимизмът в чертаенето му и лекотата за преминаването му винаги могат да бъдат подпомогнати от повече движение, щадящ режим на хранене и дозирана почивка.
