Акнето е заболяване, което често настъпва при склонна към омазняване кожа, резултат от повишена секреция на мастните жлези предимно в областта на лицето, гърдите и гърба.
Формите на акне са различни и включват:
Акнето е заболяване, което често настъпва при склонна към омазняване кожа, резултат от повишена секреция на мастните жлези предимно в областта на лицето, гърдите и гърба.
Формите на акне са различни и включват:
Със студа, сковал всичко около нас, сериозно се увеличава опасността от настинка.
Подсмърчане, кашляне, болки в гърлото и втрисане – все симптоми, които са ни познати до “болка”, и каквото и да правим, настинката минава все за един и същи период – от 7 до 10 дни. Всеки от нас си има някакво изпитано “магическо” средство, на което се доверява и винаги прилага, когато настине. За едни това е витамин С, за други – ехинацея или цинка, трети пък предпочитат пилешката супа…
![]()
Екстракт от гроздови семки може да унищожава ракови клетки, твърдят американски учени.
В лабораторни експерименти те открили, че екстрактът стимулира клетки на левкемията да се „самоубиват“.
След 24 часа 76% от тези клетки са били убити, докато здравите са били запазени. Това съобщава „Clinical Cancer Research“, цитиран от Би Би Си.
Изследването дава надежда за намирането на нови методи за лекуването на рак, но учените заявяват, че е твърде рано да се предполага, че само яденето на грозде пази от болестта.

Зехтинът е познат на човечеството още от древността. Населението по Средиземноморието го ползва, ако и Вие го направите ще разберете, че не само вкусът му е превъзходен, а и има много здравословни качества. Те се дължат на богатото съдържание на мононенаситени мазнини (главно олеинова киселина) и полифеноли. Въз основа на медицинските изследвания могат да се обобщят три причини поради които е здравословно да се ползва зехтин.
Първата е че намалява риска от рак. Според някои изследователи това се дължи на полифенолите каито като антиоксиданти защитават човешките клетки от увреждане. Според други мононенаситените мазнини също имат антираков ефект, така че в комплект зехтинът би бил полезен в тази посока. Привеждат се и доказателства – ниският брой на заболели от рак на гърдата, рак на простатата и на яйчниците сред жителите на югоизточна Европа, т.е. там където изключително се употребява зехтин.
Второ, зехтинът е много полезен за сърцето. Доказателството – увеличава „добрия” HDL холестерол и намалява „лошия” LDL холестерол, също намалява и други вредни мазнини (триглицериди), нещо повече намалява възпалителните процеси, които причиняват сърдечно-съдови заболявания.
Трето, като говорим за сърцето, как сте с кръвното? Ако е над 120/80 зехтинът ще Ви помогне. Отново полифенолът върши важната работа, той разширява артериите и ги прави по-гъвкави с което сваля нивотo на кръвното налягане. Клинично проучване направено в САЩ през 2005 доказва ефекта на зехтина върху еластичността на артериите. Участниците в изследването са приемали всяка сутрин по 40 мл зехтин „есктра върджин”. Еластичността на артериите е измервана с Доплеров лазер. Резултатите показали значително нарастване на еластичността на артериите. Заключението на изследователите е,че употребата на богат на полифенол зехтин („есктра върджин”) води до увеличена еластичност на артериалните стени, което намалява риска от инфаркт и инсулт.
В Щатите например след 2004 г. производителите на зехтин имат право да сложат надпис на етикета който гласи: „Според неокончателни научни доказателства приемането на две супени лъжици (23 гр.) зехтин дневно намалява риска от исхемична болест на сърцето.” Разрешението е издадено от щатската Агенция за храните и лекарствата.

Класификацията на видовете зехтин се прави на база на начина на производство. След набирането маслините се смачкват на паста. Маслото се отделя чрез пресоване (студено за да се предотврати окисляването) – традиционен метод или чрез центрофугиране (съвременен метод). В остатъчната паста (кюспе) все още има масло което се извлича чрез процеса рафиниране – химичен разтворител – хексан и загряване.
Официалната класификация и дефиниране на стандарти за зехтина се определят от Международния съвет за маслиново масло (IOOC). Седалището на организацията е в Мадрид, Испания и в нея членуват 23 държави. САЩ не са член на съвета и използват своя собствена класификация.
Използвайки стандартите на съвета зехтините се делят на:
1. Обозначеното като Extra Virgin (Екстра върджин) масло се получава само чрез пресоване на маслини и е с киселинност не повече от 0.8 % с превъзходен вкус и аромат и най-високо съдържание на полифеноли. Не трябва да съдържа рафинирано маслиново масло.
2. Olive Oil (Маслиново масло) е смес от екстра върджин и рафинирано масло. Има киселинност 1 % и силен аромат.
3. Pomace (произнася се „памис” на английски и „помаче” на италиански) – рафинирано маслиново масло от кюспето извлечено с хексан и загряване (в някои случаи се добавя екстра върджин за цвят и аромат). Това е най-нискокачественото маслиново масло с най-малко съдържание на полифеноли.
Съветваме при купуването на зехтин да се вглеждате внимателно в етикетите. Освен тази класификация може да има и други надписи. „Студено пресовани маслини” например означава, че не е използване загряване при процеса и така няма окислителни процеси и химическото съдържание на маслото не е променено. Указанията за ръчно набрани зелени маслини говорят преди всичко за добро качество защото най-качественият екстра върджин се прави от маслини набрани „точно преди да узреят”. „Light Olive Oil” или леко маслиново олио се отнася за цвета – по-светъл е, и не означава по-ниско маслено съдържание.
Най-големият производител на зехтин в света е Испания, но там само 25-30 % от цялото количество е екстра върджин. На второ място е Италия където съотношението екстра върджин – други е горе долу равно – 40-45 % е върджина. На трето място е Гърция но там 75 % от произвеждания зехтин е екстра върджин.
Италианското правителство протектира производството на маслини и зехтин и е въвело регулация за защита на географската индикация според законодателството на ЕС. Системата е аналогична на тази отнасяща се до виното – деклариран географски район и гаранция за контролиран произход.

При нея се смесват бели кръвни клетки от пациента, които се борят с инфекциите, с клетки от донора.
При новата техника на пациентите се влива серум, в който има клетки, познати като клетки срещу отхвърляне. Те са създадени от специално изолиран тип бели кръвни клетки от донора, които се обработват в лабораторни условия.
След процедурата те придобиват способността да убиват клетките в имунната система, които задействат процеса на отхвърляне, както и да подпомагат действието на друг тип имунни клетки, които имат защитна роля срещу отхвърлянето на транспланта.
Техниката е била тествана върху пациенти с трансплантиран бъбрек. При някои от тях серумът бил влян преди операцията, а при други след, под формата на допълнително лечение.
Д-р Джеймс Хътчинсън, ръководител на изследователския екип, казва, че технологията е още в начален стадий, но резултатите върху 17 пациенти са обнадеждаващи.
На първия етап от изследването 12 пациенти получили бъбрек от починал донор. На всички бил вливан серум със специалните клетки в допълнение на следоперативното лечение.
10 от тях намалили значително броя на приеманите лекарства, а другите двама редуцирали дозата от един конкретен медикамент. При всички рискът от странични ефекти бил значително намален.
На втория етап пет пациенти получили бъбрек от жив донор. При тях серумът бил влян преди операцията. Един от тях не ползвал никакви имунопотискащи лекарства в продължение на осем месеца, други трима приемали един единствен медикамент и то в малки дози.
„Терапията може да предложи на трансплантирани пациенти много по-качествен живот без строги режими за взимане на лекарства. Въпреки че тепърва ще се разработва, тя предоставя големи възможности както за лекарите, така и за пациентите“, казва Хътчинсън.
„Това е интересен труд, който има потенциала да намали както риска от отхвърляне, така и броя на лекарствата, изписвани след операцията, а това е добра новина за пациентите.
Както самите автори казват, изследванията са все още в начален етап, но процедурата наистина има потенциал. Ще следим с интерес следващите резултати“, коментира Кийт Риг, експерт в тази област и вицепрезидент на Британското общество за трансплантации.
В момента трансплантираните пациенти взимат голямо количество лекарства, които потискат имунната система, до края на живота си. По този начин организмът им не отхвърля новия орган.
Медикаментите обаче могат да предизвикат странични ефекти, както и да забавят във времето, но не и да спрат постепенното отхвърляне на транспланта.
Причинява се от trichinella spirallis – многоклетъчен паразит, който се крие в месото на свинете (диви и домашни), мечките и някои птици. Животните се заразяват при поглъщане на мишки, плъхове или мърша. В мускулите на човека трихинелата попада чрез недобре термично обработено заразено месо. Може обаче и при добра термична обработка да останат живи паразити – ето защо най-правилно е домашното и диво месо да се проверява от лекар-ветеринар преди консумация или консервиране. В луканки, консерви и кайма паразитът остава жив. Инкубационният период след консумиране на месото е от пет до двайсет дни. Болестта започва с повишаване на температурата, оток на клепачите и лицето, мускулна болка. Температурата се задържа около 39 градуса по Целзий до две три седмици, което изтощава много пациентите, съчетано с непоносимите болки в мускулите. Отначало болят очните мускули, а по-късно се прибавят дъвкателните, междуребрените и накрая двигателната мускулатура. Оставен без лечение пациентът завършва често със смърт. Ако след вкусното похапване, особено на дивечово месо, ви се случи нещо от гореописаните ужасии, потърсете лекар паразитолог.
Автор: д-р Мариан Ангелов
Днес повече от всякога медицината се опитва да разглежда и съответно лекува човешкото тяло като едно цяло. Все по-често специалистите търсят първопричината за едно или друго състояние отвъд стандартните симптоми. Дори целулитът например все по-рядко се възприема като частен проблем, а се свързва с
неправилния баланс на веществата в организма и с нездравословния начина на живот. Причините, водещи до образуването и на целулита са много и комплексни, но стресът е една от главните, уверени са специалистите. Той всъщност е причина за около 90% от заболяванията, смята съвременната медицина, защото отслабва имунитета и нарушава работата на всички системи в организма.
При стрес се разрушават много от витамините, необходими за правилното функциониране на клетките, нарушава се обмяната на веществата и често се стига до появата на наднормено тегло. Всичко това оказва негативно въздействие върху психиката на човека и неговото цялостно физическо състояние. Появяват се тревожност, депресия, неврози, емоционална неустойчивост, спад или подем в настроението, превъзбуда, агресивност, гняв, нарушения в паметта, безсъние, хронична умора и т.н.
Причините за възникването на стреса са многобройни и разнообразни. Най-често на стресови преживявания са подложени жителите на големите градове. Стресът може да се предизвика от всички сериозни събития в живота: учение, работа, проблеми с партньора, липсата на такъв или раздялата с него. Жените по-често от мъжете се сравняват с другите жени и често се разстройват, смятайки се за недостатъчно привлекателни. Това също води до стрес – постоянен, хроничен.
Основната причина за стрес при мъжа пък е работата. Там най-голяма част от мъжкия пол търси своето поле за изява и самоутвърждаване. Проблемите на жената в работата не са по-малко, тя също изпитва нужда да се доказва. Освен това, в повечето случаи на нея се пада голямата част от грижите за семейството, децата, съпруга и разбира се, за самата себе си.
Въпреки разнообразните причини за стреса, реакцията на организма е практически еднаква. Надбъбречните жлези започват активно да изработват адреналин и други хормони на стреса. Това води до засилено сърцебиене, повишаване на налягането, забързано дишане, промени във водно-солния баланс, повишаване на съдържанието на захар в кръвта и др. Стресът като разстройство на храносмилателните органи се проявява и на кожата. В нея хормоните на стреса потискат растежа и деленето на фибробластите, което води до изтъняване на кожата, лесното й повреждане и трудното й заздравяване.
Появяват се чести или постоянни болки в главата, панически реакции, безплодие, нарушения в сексуалността, бързо стареене на кожата и влошаване на нейното състояние, болки в стомаха, натрупване на излишни килограми, целулит. Често при стрес човек започва да яде много и това води до натрупване на мазнини, главно по бедрата и седалището. Продължителният стрес може да доведе дори до анорексия или булимия.
Какво да направим, за да се преборим със стреса:
1. Отделяйте време за всевъзможни водни процедури: отпускащи вани с пяна и ароматни масла, басейн, контрастен душ, обтриване с мокра кърпа. Водата помага да се премахне стреса.
2. Старайте се да се наспивате добре. Това е много важно.
3. Отделяйте време за физически упражнения. Не е задължително да ходите в спортната зала – движете се в къщи.
4. Отпускащите масажи са особено полезни. Човек се успокоява дори само при прегръщане и галене. Докосването има голяма успокоителна сила. То създава усещане за надеждност и безопасност. Можете да посетите професионален масажист, а можете и да се оставите в ръцете на любимия човек. Важното е те да бъдат спокойни и уравновесени, когато ви галят или разтриват леко, тъй като те ще ви предадат чрез ръцете си своето състояние.
Ако прецените, че въпреки взетите мерки състоянието ви не се подобрява, потърсете помощ от специалист.
zdrave.bg

Световното производство на тютюн достига 6 млн. тона годишно. Тютюнът се произвежда в над 120 страни. Първите места се заемат от Китай, САЩ, Индия, Турция, Русия, Бразилия, Египет, България, Италия, Полша, Аржентина, Южна Корея, Алжир, Украина, Швейцария, Унгария, Япония, Чехия, Германия, Литва. Тютюневото производство е важен отрасъл в тези страни. То ангажира големи площи обработваема земя и значителна част от неквалифицираната и неграмотна работна ръка. Споменатите държави решават по този начин свои икономически, финансови, социални и политически проблеми.
Световното производство на цигари достига 6 трилиона цигари годишно. Най-много цигари произвеждат САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Индия, Канада, Бразилия, Япония.
Най-голямо е годишното тютюнопушене на глава от населението в Куба, САЩ, Гърция, България, Русия и Сърбия.
Тютюнът съдържа коктейл от разнообразни отровни и радиоактивни вещества, чийто брой достига 4000. Ето най-известните от тях:
- никотин
- катран
- въглероден двуокис
- полоний 210
- радий 228
- олово 210
- амоняк
- ацетон
- живак
- нафталин
- бензoпирен (в тютюневата смола)
- циановодородна киселина
- над 30 ароматни въглеводорода и др.
Появата на СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност) в началото на 1981г. беше огромна изненада за научното общество, дотолкова-доколкото, голяма част от изследователите смятаха, че светът се намира на ръба на пълното елиминиране на инфекциозните заболявания. СПИН, инфекциозно заболяване, което подтиска дейноста на имунната система, се причинява от т.нар. вирус на синдрома на придобитата имунна недостатъчност или HIV (human immunodeficiency virus), част от групата на ретровирусите. Името СПИН е въведено през 1982г. Жертвите на това заболяване, което има летален завършек, умират най-често от различни опорнюстични инфекциозни заболявания, чието развитие е възможно поради силно увредената имунна система.
Появата на това заболяване, беше последвана от множество опити от страна на учените да открият неговия причинител. През 1983г. и 1984г. , двама учени, заедно с екипите си, съобщиха, че са изолирали HIV, вирусът причиняващ СПИН. Единият от тях е френският имунолог Luc Montagnier (1932 – ), работещ във френският институт „Луи Пастьор“, а другият е американският имунолог Robert Gallo (1937 – ), работещ в National Caner Institute в Bethesda, Maryland. И двамата излседователи идентифицирали HIV, като причинител на СПИН и установили, че патогенът е ретровирус, което означава, че носителят на генетичната му информация е РНК, вместо ДНК. Откритието било последвано от спор свързан с въпроса за първооткривателя на вируса, но днес Gallo и Montagnier са считани за съоткриватели на HIV.