Акнето е заболяване, което често настъпва при склонна към омазняване кожа, резултат от повишена секреция на мастните жлези предимно в областта на лицето, гърдите и гърба.

Формите на акне са различни и включват:

• комедони,
• червени пъпки,
• гнойни пъпки (пустули) и
• уплътнени пъпки.

Тези форми могат да се срещнат самостоятелно, но по-често представляват последователни стадии на акнето.

Комедоните са два вида: отворени – с черен връх , който се дължи на окислението на роговото вещесктво и примеса на прах, и затворени – с бял връх, или така наречените милиуми. Червените пъпки съдържат белезникав секрет. Те могат да се инфектират от гноеродни бактерии ида оформят гнойни пъпки, с жълтеникав секрет.

Гнойната пъпка може да пробие кожната повърхност и да оформи круста или да увеличи своите размери и да образува уплътнена пъпка, която е силно болезнена. В последния случай възпалението е обхванало цялата мастсна жлеза и понякога космено-мастния фоликул. Сливането на няколко уплътнени пъпки оформя флегмонозната форма на възпалителния процес, когато се въвлича и подкожието.

Особена форма на акне е конглобатното акне – болезнени възли по лицето деколтето и гърба, които нагнояват, пробиват кожната повърхност (фистулизират), разязвяват и зарастват с ръбци (атрофични или хипертрофични цикатрикси – белези).

Празниците носят радост, емоции, незабравими преживявания. Дълго ги чакаме не само заради коледните и новогодишните традиции, събирания, подаръци, в една или друга степен са и възможност за почивка. Нерядко обаче тези така хубави дни са свързани и с повече напрежение, празни очаквания и вместо да отморим пълноценно, по-скоро се отпускаме и влизането в ежедневния ритъм става сериозно предизвикателство.

Макар и като ефективно разстройство депресията да е значително разпространена, по-скоро през предстоящите работни дни ще се сблъскаме с неохотата, с която ще влизаме в ритъм. Как всеки ще намери точния път да се справи с проблемите си, е индивидуална задача, но оптимизмът в чертаенето му и лекотата за преминаването му винаги могат да бъдат подпомогнати от повече движение, щадящ режим на хранене и дозирана почивка.

Екстракт от гроздови семки може да унищожава ракови клетки, твърдят американски учени.

В лабораторни експерименти те открили, че екстрактът стимулира клетки на левкемията да се „самоубиват“.

След 24 часа 76% от тези клетки са били убити, докато здравите са били запазени. Това съобщава „Clinical Cancer Research“, цитиран от Би Би Си.

Изследването дава надежда за намирането на нови методи за лекуването на рак, но учените заявяват, че е твърде рано да се предполага, че само яденето на грозде пази от болестта.

Традиционната акупунктура спомага за облекчаване на дискомфорта при бременните жени.

Според изследвания на учени, около 30% от бъдещите майки страдат от болки в областта на таза. Чрез акупунктура тези болки могат да намалеят или дори да изчезнат напълно.

Болките в областта на таза са основна причина за чувство на дискомфорт и немощ по време на бременността, а също и за усещането за гадене и позиви за повръщане у бременните, пише БГНЕС.

Любопитно проучване на японските учени открива зависимост между навиците да закусваш сутрин в тинейджърска възраст и старта на половия живот. Тези тинейджъри, които пропускат закуската в училище, започват сексуален живот по-рано от връстниците си, съобщава dariknews.bg.

Любопитното проучване е дело на Асоциацията по семейно планиране в Япония.

Здравословен сандвич. Снимка: www.sxc.hu.

Резултатите от него показват, че тези от учениците, които имат навика да закусват, започват да водят сексуален живот средно на възраст 19 години и четири месеца. Пропускащите редовно закуската навлизат в света на секса значително по-рано – на възраст 17 години и 5-6 месеца.

Проучването принципно цели намаляване на процента на нежеланите бременности в Япония.

Цялата статиям можете да прочете в интернет на адрес: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=316405.

ВНИМАНИЕ – ГРИП!

По Коледа и Нова Година ще ни атакува грипът „Бризбейн“, прогнозира директорът на отдел „Надзор на заразните болести“ в здравното министерство д-р Ангел Кунчев. Вече има регистрирани болни от агресивния вирус, изолиран за първи път миналата година в Австралия. „Бризбейн“ води до сериозни усложнения на дихателните пътища. Симптомите са сходни с тези на миналогодишния вирус „Соломонови острови“ – висока температура, болки в мускулите, главоболие. Недолекуването на болестта може да доведе до развитието на различни заболявания като бронхит и пневмония.

Казват, че сексът бил най-голямата радост в живота. Най-могъщата сила, която кара много хора да губят ума и дума, когато ги „удари хормона“. Навремето един мой приятел психиатър разви интересни мисли по повод на влюбването. Според него това състояние напълно покрива критериите за остро психотично разстройство – неадекватно възприемане на света и хората, липса на критичност и /за добро или лошо/ бързопреходност на епизодите.

Естествено е всяко нещо, от което имаме такава огромна нужда да ни прави и особено зависими от него. Затова ако интимната близост е най-висшето благо, то очевидно самотата и сексуалната неудовлетвореност ще са пъкъла. В духа на съвременната словесност – това са „морковът и тоягата“, с които природата ни принуждава да следваме извечните и закони.

Не е нужен особен интелект за да се научиш как да манипулираш някого с юздите на сексуалното удоволствие и сексуалния саботаж. Професионалната ми практика ме е срещала с хора виртуози в тази дисциплина. За съжаление това са били все хора, загубили мярката и поради това, превърнали се от агресори в жертви.

Ще попитате „каква е мярката“? Навярно това е спонтанният ни усет да възнаграждаваме партньора за „точните му попадения“ или с деликатност да му подсказваме, че това което истински ще ни зарадва е нещо друго. Често този крехък баланс между наградите и наказанията силно се измества в посока на последните. Виждал съм двойки, за които сексуалното общуване сякаш цели да покаже единствено колко „смотан“ е другия.

Играта е следната – прелъстяваш някого, за да му докажеш какъв скапаняк е в леглото. Най-често този сценарий се разиграва от жени, на които психоаналитиците прикачват етикета „кастриращи“. Това театро обаче не би могло да стане без участието и на особена порода мъже, пристрастени към постоянното кастриране. За външния наблюдател това взаимодействие изглежда напълно абсурдно, но ако се вгледаме внимателно в дълбоките и обикновено скрити мотиви на участниците, то има съвсем разбираема логика.

Каква е „кастриращата“ жена и що за печалба извлича тя от сексуалното си поведение?

Отговори на този въпрос може да намерим ако изследваме нейното детството и бащиното и семейство. Представете си момиче, което от началото на съзнателния си живот се е чувствало безпомощно пред деспотичната власт на тираничния си баща. Момиче, което постоянно е съчувствало на нещастната си майка и едновременно с това непрекъснато се е заричало да го върне тъпкано на мъжете един ден като порастне. Психотерапевтите наричат това справяне с преживяното насилие – идентификация с агресора. В конкретния случай то се изразява в следната постановка – „за да не съм слаба като майка си, трябва да бъда властна и безпощадна като баща си“. Нещо повече, волята за надвиване над бащата се проектира върху мъжете въобще и е скритата сила, която тласка такава жена да си намира партньори, подходящи за обработка. Обикновено това са чувствителни и деликатни люде, които поради не съвсем стабилната си самооценка, са готови да правят по-големи отстъпки и компромиси със себе си.

В пролога на драмата дъщерята-жертва прихваща мъжа, като му внушава идеята, че именно той е избраният да бъде неин спасител. За да я измъкне от лапите на жестокия и баща той трябва да се ожени за нея. Именно тук е момента, когато тя нанася съкрушителен удар с цялата си сексуална мощ. Поразеният мъж е загубил всякакви съпротивителни сили. Той е обсебен от рицарски блянове и предоставя безусловно личното си пространство за съвместно ползване под неин контрол.

Драматичната развръзка настъпва, когато жената с травматично детство открие, че не е способна да се справя със съпружеските си ангажименти. Това настъпва почти неизбежно, защото разграничаването от майката-робиня е свързано с отхвърляне на женската роля въобще. В представите на такава жена майчинството и домакинството са синоними на женското поробване. Поемането дори и на най-справедливо разпределените семейни роли поражда тягостни чувства и естествен стремеж да се избяга от тях. Идеалният вариант за това е създаването на извънбрачна връзка. В нея жената може да доразвива идентичността си на прелъстителка и така да компенсира комплексите си, че не се справя с прозата на семейното ежедневие.

Освен това неприкритото създаване на любовен триъгълник дава шанс и за друга интересна игра – „хайде вие двамата сега да се биете за мен“. Поставен в конкурентни условия, злощастният съпруг е принуден да наддава все повече и повече, като занижава претенциите си към съпругата. Той е готов да даде всичко от себе си, само да я задържи и да запази семейството си. От другата страна мизата също се покачва. Точно в този момент брачното ложе може да се превърне в тепих, на който се разиграват най-ожесточените схватки от турнира „кой кого“. Пасивната агресия на жената е заявена с постоянни главоболия и „неразположения“. Така тя обявява безсрочна сексуална стачка, крайната цел на която е постигането на пълно сексуално надмощие над съпруга. Паралелно се предприема и психологична офанзива по остатъците от мъжкото самочувствие за да му се внуши в крайна сметка, че едва ли някоя друга би го понасяла такъв.

Ужасното в тази на пръв поглед победоносна стратегия е, че тя не може да доведе до истинско удовлетворение. Колкото и да мрази силните мъже, такава жена изпитва неудържимо привличане към тях. Противоречивото и отношение към тяхната сила и пречи да участва в градивно партньорство. Травматично увредената жена търси силния мъж, за да докаже собствената си сила като го унищожи. Тази игра изисква постоянна смяна на жертвите защото победеният мъж вече не е атрактивен. Той бива провокиран да се държи агресивно, за да се даде повод друг рицар да влезе в ролята на спасителя и кръговрата да продължи.

Представеният сценарии може да има най-различни варианти и разновидности. Същественото е, той не е орисия, която сме принудени да понасяме безропотно. Когато човек осъзнае колко нелепо е подобно поведение, колко много то отдалечава от истинската, трайна и съзидателна близост, тогава той е направил първата стъпка към промяната. За да се извърви обаче целия път, човек обикновено има нужда от сигурна подкрепа и съдействие. Най-добра възможност за това дава съвместната работа с опитен психотерапевт. С негова помощ е възможно не само да се разделим с разрушителните стереотипи и нагласи, но постепенно да съградим в конкретния си живот предпоставките за едно по-смислено и удовлетворяващо партньорство.

Много хора се притесняват, че контакта с психотерапевт би ги легитимирал като „луди“ или крайно изпаднали. В развитите страни обаче подобна възможност отдавна се възприема като лукс, който не всеки може да си позволи. Наистина да живееш пълноценно може би е най-важния лукс, който всички заслужаваме.

д-р Румен Бостанджиев,д.м.н.

Зехтинът е познат на човечеството още от древността. Населението по Средиземноморието го ползва, ако и Вие го направите ще разберете, че не само вкусът му е превъзходен, а и има много здравословни качества. Те се дължат на богатото съдържание на мононенаситени мазнини (главно олеинова киселина) и полифеноли. Въз основа на  медицинските изследвания могат да се обобщят три причини поради които е здравословно да се ползва зехтин.

Първата е че намалява риска от рак. Според някои изследователи това се дължи на полифенолите каито като антиоксиданти защитават човешките клетки от увреждане. Според други мононенаситените мазнини също имат антираков ефект, така че в комплект зехтинът би бил полезен в тази посока. Привеждат се и доказателства – ниският брой на заболели от рак на гърдата, рак на простатата и  на яйчниците сред жителите на югоизточна Европа, т.е. там където изключително се употребява зехтин.

Второ, зехтинът е много полезен за сърцето. Доказателството – увеличава „добрия” HDL холестерол и намалява „лошия” LDL холестерол, също намалява и други вредни мазнини (триглицериди), нещо повече намалява възпалителните процеси, които причиняват сърдечно-съдови заболявания.
Трето, като говорим за сърцето, как сте с кръвното? Ако е над 120/80 зехтинът ще Ви помогне. Отново полифенолът върши важната работа, той разширява артериите и ги прави по-гъвкави с което сваля нивотo на кръвното налягане. Клинично проучване направено в САЩ през 2005 доказва ефекта на зехтина върху еластичността на артериите. Участниците в изследването са приемали всяка сутрин по 40 мл зехтин „есктра върджин”. Еластичността на артериите е измервана с Доплеров лазер. Резултатите показали значително нарастване на еластичността на артериите. Заключението на изследователите е,че употребата на богат на полифенол зехтин („есктра върджин”) води до увеличена еластичност на артериалните стени, което намалява риска от инфаркт и инсулт.

В Щатите например след 2004 г. производителите на зехтин имат право да сложат надпис на етикета който гласи: „Според неокончателни научни доказателства приемането на две супени лъжици (23 гр.) зехтин дневно намалява риска от исхемична болест на сърцето.” Разрешението е издадено от щатската Агенция за храните и лекарствата.

Класификацията на видовете зехтин се прави на база на начина на производство. След набирането маслините се смачкват на паста. Маслото се отделя чрез пресоване (студено за да се предотврати окисляването) – традиционен метод или чрез центрофугиране (съвременен метод). В остатъчната паста (кюспе) все още има масло което се извлича чрез процеса рафиниране – химичен разтворител – хексан и загряване.

Официалната класификация и дефиниране на стандарти за зехтина се определят от Международния съвет за маслиново масло (IOOC). Седалището на организацията е в Мадрид, Испания и в нея членуват 23 държави. САЩ не са член на съвета и използват своя собствена класификация.

Използвайки стандартите на съвета зехтините се делят на:

1. Обозначеното като Extra Virgin (Екстра върджин) масло се получава само чрез пресоване на маслини и е с киселинност не повече от 0.8 % с превъзходен вкус и аромат и най-високо съдържание на полифеноли. Не трябва да съдържа рафинирано маслиново масло.

2. Olive Oil (Маслиново масло) е смес от екстра върджин и рафинирано масло. Има киселинност 1 % и силен аромат.

3. Pomace (произнася се „памис” на английски и „помаче” на италиански) – рафинирано маслиново масло от кюспето извлечено с хексан и загряване (в някои случаи се добавя екстра върджин за цвят и аромат). Това е най-нискокачественото маслиново масло с най-малко съдържание на полифеноли.

Съветваме при купуването на зехтин да се вглеждате внимателно в етикетите. Освен тази класификация може да има и други надписи. „Студено пресовани маслини” например означава, че не е използване загряване при процеса и така няма окислителни процеси и химическото съдържание на маслото не е променено. Указанията за ръчно набрани зелени маслини говорят преди всичко за добро качество защото най-качественият екстра върджин се прави от маслини набрани „точно преди да узреят”.  „Light Olive Oil” или леко маслиново олио се отнася за цвета – по-светъл е, и не означава по-ниско маслено съдържание.

Най-големият производител на зехтин в света е Испания, но там само 25-30 % от цялото количество е екстра върджин. На второ място е Италия където съотношението екстра върджин – други е горе долу равно – 40-45 % е върджина. На трето място е Гърция но там 75 % от произвеждания зехтин е екстра върджин.

Италианското правителство протектира производството на маслини и зехтин и е въвело регулация за защита на географската индикация според законодателството на ЕС. Системата е аналогична на тази отнасяща се до виното – деклариран географски район и гаранция за контролиран произход.

При нея се смесват бели кръвни клетки от пациента, които се борят с инфекциите, с клетки от донора.

При новата техника на пациентите се влива серум, в който има клетки, познати като клетки срещу отхвърляне. Те са създадени от специално изолиран тип бели кръвни клетки от донора, които се обработват в лабораторни условия.

След процедурата те придобиват способността да убиват клетките в имунната система, които задействат процеса на отхвърляне, както и да подпомагат действието на друг тип имунни клетки, които имат защитна роля срещу отхвърлянето на транспланта.

Техниката е била тествана върху пациенти с трансплантиран бъбрек. При някои от тях серумът бил влян преди операцията, а при други след, под формата на допълнително лечение.

Д-р Джеймс Хътчинсън, ръководител на изследователския екип, казва, че технологията е още в начален стадий, но резултатите върху 17 пациенти са обнадеждаващи.

На първия етап от изследването 12 пациенти получили бъбрек от починал донор. На всички бил вливан серум със специалните клетки в допълнение на следоперативното лечение.

10 от тях намалили значително броя на приеманите лекарства, а другите двама редуцирали дозата от един конкретен медикамент. При всички рискът от странични ефекти бил значително намален.

На втория етап пет пациенти получили бъбрек от жив донор. При тях серумът бил влян преди операцията. Един от тях не ползвал никакви имунопотискащи лекарства в продължение на осем месеца, други трима приемали един единствен медикамент и то в малки дози.

„Терапията може да предложи на трансплантирани пациенти много по-качествен живот без строги режими за взимане на лекарства. Въпреки че тепърва ще се разработва, тя предоставя големи възможности както за лекарите, така и за пациентите“, казва Хътчинсън.

„Това е интересен труд, който има потенциала да намали както риска от отхвърляне, така и броя на лекарствата, изписвани след операцията, а това е добра новина за пациентите.

Както самите автори казват, изследванията са все още в начален етап, но процедурата наистина има потенциал. Ще следим с интерес следващите резултати“, коментира Кийт Риг, експерт в тази област и вицепрезидент на Британското общество за трансплантации.

В момента трансплантираните пациенти взимат голямо количество лекарства, които потискат имунната система, до края на живота си. По този начин организмът им не отхвърля новия орган.

Медикаментите обаче могат да предизвикат странични ефекти, както и да забавят във времето, но не и да спрат постепенното отхвърляне на транспланта.